Противно на много очаквания в края на 2018 г., 2019-a се оказа доста добра както от икономическа, така и от финансова гледна точка. Икономическият растеж, макар и забавящ се, остана над психологическата граница от 3%, безработицата падна до рекордни нива и заплатите продължиха да растат със силни темпове. Опасенията за идваща рецесия намаляха в последните месеци на годината, а цените на имотите продължиха да се катерят в условията на все още рекордно ниски лихвени проценти по ипотечните заеми. С наближаването на края на 2019 година, преди да направим прогнози за следващата година, е редно да погледнем назад и да отбележим кои бяха част от важните събития през отминалите 12 месеца, които се отразиха на личните ни финанси.

1. В сила влязоха увеличения на данъчните ставки

Когато говорим за данъци, обикновено посоката на ставките е нагоре, което беше и случая през тази година. С приемането на бюджета за изминаващата 2019 г., парламентът одобри нова схема за изчисляване на данък МПС, както и отпадането на преференциите за лекотоварни автомобили до 3.5 тона, което доведе до по-високи ставки за повечето шофьори.

Освен това, парламентът премахна облекчението за такса смет при жилищата, категоризирани като основни, което също доведе до увеличаване на данъчната ставка за мнозинството българи, предвид големия процент на собственост на жилища. Като капак на това, бяха силно „ударени“ и работещите с декларирана брутна заплата от над 2,600 лева, тъй като максималният осигурителен праг беше повишен до 3,000 лева. Макар тази мярка да засяга осигуровките, в условията на солидарна социална система и разходо-покривна пенсионна система, осигуровките са де факто данъци и тази промяна означава единствено по-високи налози за по-високо платените експерти.

Това бяха само част от законодателните промени през 2019-а и всички те имат негативен ефект върху личните ни финанси, тъй като увеличават нашите разходи, без непременно това да води до подобряване на обществените услуги.

2. Очакванията за повишаване на лихвените проценти по ипотечните кредитите не се оправдаха

Почти всички експерти в края на 2018 г. предсказваха края на спада и съответно поне леко покачване на лихвените проценти по ипотечните заеми в страната. За радост на кредитополучателите обаче, не само че нямаше покачване на лихвите, а те продължиха да падат, стигайки нови историческо ниски нива през 2019-а. Според официалната информация на БНБ средният лихвен процент за 2018 г. е бил 4.25%, а очакванията бяха през 2019-а да има покачване от порядъка на 50 базисни пункта. В действителност лихвите по ипотечните кредити са паднали до 3.59% – отново по данни на БНБ към 10-и месец на 2019-а. Ако пък говорим само за физическите лица, които представляват най-голямата група кредитоискатели, то можем спокойно да отбележим, че лихвените проценти в момента варират между 2.6 и 3.5%.

По-добрата икономическа обстановка в страната, допълнителните парични стимули предоставени от Европейската централна банка и голямата ликвидност в местната банкова система са само част от причините за това движение.

Това развитие е положително за личния ни бюджет, тъй като дори минимално движение по цената (лихвения процент) на ипотечните кредити има огромен ефект върху общата сума, която се очаква да изплатим на банката, особено когато главницата е все още голяма. От друга страна, исторически ниските лихви могат да ни изиграят лоша шега, ако не планираме правилно. Те едва ли ще останат на тези нива дълго време, което потенциално означава по-високи плащания по кредита в бъдеще и съответно необходимост от допълнително планиране и увеличаване на паричния буфер.

3. Бюджет 2020 и изгледите за следващата година

От гледна точка на парите ни през 2020-а нещата привидно изглеждат по-добре, тъй като няма заложено увеличение на данъците и осигуровките в републиканския бюджет, за разлика от 2019-а. За сметка на това, обаче, се очаква повсеместно увеличение на местните данъци както и налагане на нови такси и регулации в сферата на краткосрочното отдаване под наем – две теми, които започнаха да се дискутират усилено непосредствено след местните избори в страната.

Гласуваният вече бюджет за идната 2020 г. съдържа няколко интересни точки. За първи път от много години няма заложен бюджетен дефицит, или с други думи правителството планира да не харчи повече отколкото събира от данъци и такси. Това са добри новини за личните ни финанси по няколко, по-скоро косвени линии. Освен това Бюджет 2020 залага на значително повишение на учителските заплати, 10% увеличение заплатите на държавните служители, както и поредно увеличение на минималната заплата. Макар да има много спорове за краткосрочните и дългосрочните ефекти от тези мерки, трябва да се отбележи, че административното повишение на заплатите автоматично избутва и ръста на заплатите в частния сектор нагоре, което няма как да бъде лоша новина за портфейла ни.

И все пак не бива да сме прекомерни оптимисти. Трябва да отбележим, че макар рисковете от рецесия да изглеждат ниски към този момент, 2020-а може да се окаже непредвидима за нашия бюджет. Много анализатори намират прогнозата за растеж на правителството за прекалено оптимистична. В същото време липсата на значителни фискални буфери може да изиграе лоша шега на държавния бюджет, ако станем свидетели на значително забавяне на икономическата активност или дори рецесия.

Затова е препоръчително да изградим или дори засилим нашите текущи буфери с цел да се предпазим от потенциалните негативи, свързани с макроикономическата обстановка.

4. Дебатът за „втората“ пенсия

Обществените и политическите дебати около „втората“ пенсия беше друга тема, която доминираше значително местната сцена през последните няколко месеца. Това е много важна тема за личните ни финанси, тъй като засяга спестяванията, които сме натрупали и ще трупаме тепърва по нашите сметки.

На тези обсъждания до голяма степен може да се гледа като на планирани атаки срещу модела на частното пенсионно осигуряване заради провала на политически удобната разходо-покривна система (задължителното държавно пенсионно осигуряване, или т. нар. „първи стълб“ от пенсионната система).

Може да се изпише много за различните идеи и коментари по темата, но отстрани това изглежда като опит за пореден път да се посегне върху частните спестявания на гражданите. От една страна това става чрез сплашвания за размера на втората пенсия (и съответно подканване за прехвърляне на партидите към НОИ), а от друга чрез опасни идеи за въвеждане на минимална втора пенсия, което е в пълно противоречие с принципа на капиталово-натрупващия пенсионен модел.

За подробен анализ на пенсионната система в страната, четете тази статия в блога ни.

Всички тези дебати са по-скоро с негативен привкус за личните ни финанси. Ако съдим по минали действия от страна на правителството, има реална опасност от въвеждане на законодателни промени, които да ни ощетят, когато дойде момента за нашето пенсиониране. В момента първият пенсионен стълб е с дефицит от близо 4 млрд. лева на година, а демографската картина на страната постепенно ще води до увеличаването на този недостиг и съответно до по-голяма несигурност от изплащане на нашата пенсия в бъдеще.

5. Търговската война САЩ-Китай и изборите във Великобритания

През първата половина на декември се случиха две важни събития, които разчистиха част от облаците, надвиснали над финансовите пазари. От една страна, консервативната партия във Великобритания спечели много убедително парламентарните избори на 12 декември, а от друга САЩ и Китай постигнаха значителен напредък в преговорите по линия на търговското споразумение.

На пръв поглед победата на Борис Джонсън във Великобритания може да изглежда като събитие с негативен оттенък, поради силния мандат за изпълнение на дългоочаквания Брекзит. Всъщност тази победа премахва до голяма степен несигурността, която е по-големия бич за пазарите от сигурните очаквания за събитие с измерими негативни последици. Казано иначе, съкрушителната победа на консерваторите може и да доведе до по-твърд изход на Острова от ЕС, но поне можем да сме сигурни, че Брекзит ще има, а тази яснота действа позитивно на пазарите – съответно и на нашите инвестиции във финансови инструменти.