Данъците и осигуровките могат да са много объркващи, особено ако не сме специалисти в сферата. Често изпитваме затруднения да разберем логиката на данъчно-осигурителното законодателство, върху какво точно дължим данъци и осигуровки, какви са точните им ставки, кой ги плаща (ние или работодателя), каква е ползата от тях и т.н. Материята обаче не е толкова сложна, а проблемът по-скоро произтича от това, че държавните институции не съумяват да комуникират детайлите на данъчно-осигурителната тежест с данъкоплатците.

Какво е ДОД и върху какъв доход се плаща?

Данък общ доход, често наричан подоходен данък, е основният директен данък върху доходите на гражданите на България. С този данък не се облага цялата сума на брутното трудово възнаграждение (или друг вид доход, ако не сме в трудови взаимоотношения), а общата годишна данъчна основа.

На уеб страницата на НАП има подробно описание на всички видове доход, които се облагат. Накратко, с данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходи от:

1) трудови правоотоношения

2) доходи от стопанска дейност различна от едноличен търговец

3) доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество

4) доходи от прехвърляне на права или имущество

5) Доходи от източници по чл. 35 от ЗДДФЛ.

Последните се отнасят до доходи от източници като обезщетения за пропуснати ползи и неустойки, парични и предметни награди от игри, състезание и т.н., които не идват от работодател или възложител, лихви, производствени дивиденти от кооперации, права на интелектуална собственост. Член 35-и също така облага и всички доходи, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, като изключения и не са обложени с данъци по неговия ред или по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Какво означава ДОД за хората, работещи на трудов договор?

За хората на трудов договор годишната данъчна основа се смята като придобитият през годината облагаем доход се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. От ключово значение тук е на какъв доход сте се съгласили да ви осигурява вашият работодател. В България е много разпространена практиката работници да се осигуряват на доходи по-ниски от реалните с цел спестяване на пари от осигуровки, както за работодателя, така и за самия работник.

Разбира се, тези възможности за „оптимизация“ на данъчно-осигурителната тежест са ограничени от минималните и максималните нива на осигурителен доход, позволени от данъчното законодателство. Абсолютният минимален доход върху който е позволено да се осигурява дадено лице във всички сектори е равен на минималната работна заплата, която от 1 януари т.г. е 610 лв. на месец. Единственото изключение от това правило са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които имат право да се осигуряват на минимум 420 лв. От друга страна има и максимален осигурителен доход, който представлява горната доходна граница, върху която може да се осигурява дадено лице. В момента, след решение да не се променя максималният осигурителен доход, той продължава да е 3000 лв. на месец.

Какви осигуровки плащаме?

В момента всеки работещ българин плаща пет вида осигуровки, като тяхната тежест се поема на 60% от работодателя и 40% от работника.

За държавна пенсия – Първата е осигуровката ви за държавна пенсия. Tя е и най-голямата осигуровка, възлизаща на 14.8% – в общия случай тя е 6.58% от брутния доход за ваша сметка и 8.22% за сметка на работодателя, ако сте родени след 1959 г. За родените преди тази година, процентът е 19.8, а ставките са съответно 8.78% за лична сметка и 11.02% за работодателя. “Общия случай” описан тук важи за работниците от 3-та категория труд – това са повечето работещи в България. Имайте предвид обаче, че работещите професии категоризирани като 1-ва или 2-ра категория (например миньори и пилоти) плащат по-високи осигуровки, конкретно 13.92% за сметка на работодателя и 8.38% за работника.

За втора пенсия – След това идва осигуровката за втора пенсия, в частен пенсионен фонд, която е общо 5%, разпределени по 2.20% за сметка на работника и 2.8% за сметка на работодателя. Целите и ползите от тази и горната осигуровка са очевидни – да подсигурят пенсионионния доход след оттегляне от пазара на труда. Тук работещите 1-ва и 2-ра категория труд също плащат по-високи осигуровки – съответно 12% и 7%.

Разликата между двете е, че при държавната пенсия парите ни не се спестяват и инвестират, а попадат в общ пул, от който се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Когато остареем и се пенсионираме нашата пенсия също ще се изплаща от настоящите работещи. Вноските за втора пенсия обаче се спестяват в лична сметка в частен пенсионен фонд и се инвестират – това са само наши пари, върху които ние имаме екслузивни права и дори може да се наследяват.

Прочетете обзор на състоянието на пенсионната система у нас в тази статия.

За здравно осигуряване – вноската за фонд „Здравно осигуряване“ (срещан със съкращението ЗОВ) е 8% или 3.20% за вас и 4.8% за работодателя. Ползата от тази осигуровка е, че ни дава възможност да ползваме определени медицински грижи с пълно или частично финансиране от Здравната каса и така пестим от собствените си финансови средства. Подобно на държавната пенсия тук се следва солидарен принцип, т.е. на практика вноските на здравите плащат за леченията на болните.

За осигуряване в случай на безработица – вноската за фонд “Безработица” е 1% или 0.4% за ваша сметка и 0.6% за работодателя. Тази осигуровка се плаща, за да имаме право да ползваме финансови помощи за безработица когато временно се окажем без работа.

За общо заболяване и майчинство – вноската за фонд “Общо заболяване и майчинство” възлиза на 3.5% – 1.4% за ваша сметка и 2.1% за сметка на работодателя. Това е осигуровка за временна неработоспособност, за временна намалена работоспособност и, разбира се, майчинство. Особена специфика при тази осигуровка е, че самоосигуряващите се лица не са задължени да я плащат, но могат да го правят по избор.

Важно е да сме запознати с това колко плаща работодателя за осигуровки, защото въпреки че това не са суми, които влизат на хартия в нашата официална брутна заплата, те са част от цялостния разход за нашия труд. Тоест, от страна на работодателя те на практика са част от цялостната ни заплата. Освен всички гореизброени осигуровки работодателите плащат и една допълнителна, по която работниците не дължат нищо – 1.1% за фонд “Трудова злополука и професионална болест”.

Как се смята данъчната основа, върху която дължим ДОД?

Чак след като са извадени осигуровките, които са за сметка на работника от брутната заплата се получава данъчната основа, върху която се дължи данък върху доходите.

Помнете, че данъчната основа, върху която се плаща подоходен данък не е брутната заплата, а е брутната заплата минус осигуровките за сметка на работника.

След като разберете на какъв доход се осигурявате, от неговата обща годишна сума изваждате парите, внесени за осигуровки от работодателя (за ваша сметка), и получавате данъчната си основа. Върху тази данъчна основа плащате подоходен данък, който е 10%. Ако сте следили внимателно написаното дотук, сигурно в главата ви е изскочил един въпрос – какво се случва когато брутната ми заплата по-договор е по-висока от максималния осигурителен доход от 3000 лв.? Много просто  – осигуровките се начисляват и изваждат от 3000 лв., обаче данък доход на физическите лица се дължи върху цялата останала сума.

Да речем, че сте работник 3-та категория труд, имате 5000 лв. брутна заплата по договор и плащате абсолютно всички осигуровки. Вашата част от осигурителната тежест (за сметка на работника) е общо 13.78% от 3000 лв., което се равнява на 413.4 лв. Тази сума се изважда от 5000 лв. и така получавате данъчната основа върху, която дължите 10% подоходен данък, в случая – 4586.6 лв. От тази сума 10% данък се равнява на около 458.7 лв.

Някои специфики за самонаети лица

Гореописаното важи за всички работещи на трудов договор. За тези, които не са в трудови взаимотношения с работодател, а са самонаети, ситуацията е горе-долу същата с лека разлика. Очевидно понеже няма работодател, самоосигуряващото се лице не поема 40%, а 100% от изплащането на осигуровките. Това на пръв поглед може да изглежда като покачване на осигурителната тежест, но от икономическа гледна точка не е.

Както споменахме по-горе, де факто „пълната“ заплата на всеки един работник, т.е. цялата сума, която даден работодател предвижда да изразходи за труда на всеки един работник, включва и пълната сума на осигуровките. Освен това, понеже за самоосигуряващите се лица вноската към фонд “Общо заболяване и майчинство” е по избор, тяхната осигурителна тежест може дори да е по-ниска.

Това, накратко, са основните и най-важни неща, които трябва да знаете по отношение на осигуровките и данък общ доход, които се удържат от вашите заплати. Ако не сте в трудови взаимотношения с работодател, а сте самонаети правилата са леко по-различни, но не значително, както видяхме.

Осигуровки и данъци по граждански договори

Гражданските договори са друг вид работно взаимоотношение, където възложителят наема изпълнителя за дадена услуга. Подобно на лицата, работещи на трудов договор, тук също тежестта на осигуряването е разпределена в пропорция 60:40, като по-голямата част се поема от възложителя.

Разликите по отношение на данъчната тежест и осигуряването обаче не са малко.

На първо място законът предвижда, че между 25% и 60% от дължимото възнаграждение се приспада под формата на „нормативно признат разход“, когато се изчислява сумата, която подлежи на данъчно облагане и осигуряване. С други думи, една четвърт (като минимум) от прихода, получен по граждански договор, е необлагаем.

На второ място върху дохода, получен по граждански договор, не се начисляват осигуровки за безработица, майчинство, общо заболяване, трудова злополука и професионална болест. Това е разход от около 5%, който си спестяваме, но ни лишава от държавна помощ по тези направления.

Третата основна разлика е, че приходите на всички физически лица от граждански договори трябва да се декларират пред държавата под формата на данъчна декларация. Работникът е длъжен да опише всички подобни приходи, получени в рамките на календарната година, и да плати данък върху тях.

Не на последно място, когато се сключва договора, изпълнителят трябва да уведоми възложителя дали е самоосигуряващ се и дали има друг официален източник на доход. Въз основа на тази информация и дохода на изпълнителя от другите му дейности поръчителят внася или не осигурителни такси.