Какво си представяте, когато чуете „офшорна зона“? Има две основни асоциации, които хората правят, когато стане въпрос за тази юрисдикция. Едната е свързана с дейността им и обикновено е доста негативна. Тя напомня на бизнесмени, които перат пари или умишлено опитват да укрият доходи от някаква „сива“ дейност. Другата асоциация е по-скоро свързана с местоположението на тези зони, а представата е за някакви отдалечени острови насред океана. И за двете асоциации има какво да се каже и докато при първата аргументи има и в двете посоки, то за втората нещата са по-красноречиви.

Каква услуга предлагат офшорните зони?

Офшорните зони, наричани в някои контексти и данъчни убежища, най-често предлагат 2 основни услуги на своите клиенти – оптимизиране на данъци и укриване на самоличност. Може да се препише и едно друго предимство, либерален регулаторен режим и улеснени процедури по регистрация на фирма, но тази функция е по-скоро спомагателна за основните две. Офшорните зони могат да бъдат както цели държави (Аруба например), така и отделни юрисдикции, като някои острови в състава на Великобритания. Терминът произлиза по-скоро от факта, че клиентите на тези зони са чуждестранни резиденти и компании, а не толкова от локацията им. Локациите са разнородни, като дори в Европа има немалко държави и юрисдикции със статут на офшорна зона или близка до офшорна зона дестинация (Ирландия, Люксембург, Кипър, Малта, някои кантони в Швейцария, някои острови на Великобритания и др.).

Всъщност едни от най-популярните офшорни дестинации са най-вероятно добре познати на повечето хора, макар не винаги те да правят асоциация за точно тази дейност там. Например, Британските Вирджински Острови се смятат за един от световните лидери при офшорните зони, докато Сейшелските острови и островите от карибския регион са също доста популярни и по-екзотични дестинации за оптимизация на данъци и прикриване на самоличност. Важно е да се знае, че всяка офшорна зона предлага различни услуги, като комбинация от данъчна ставка, от ниска до 0%, през различни по сложност процедури за регистрация до напълно прикриване на самоличността на клиента.

Спестяване или укриване на данъци?

Една от основните функции на много от офшорните зони е да помогнат с така наречената данъчна оптимизация. Не е случайно, че с тази си услуга офшорните зони могат да бъдат разглеждани като доста противоречиви юрисдикции, но аргументи могат да се търсят и в двете посоки.

Офшорните зони помагат за оптимизиране на данъчната тежест или за укриване на данъци?

От една страна офшорните зони създават данъчна конкуренция и по този начин създават стимул за неефективно управляваните държавни администрации по света (а те са много) да се реформират и да започнат да предлагат по-добри данъчни правила, с което да стимулират големите капитали да не напускат страната, а да бъдат облагани на местно ниво. В крайна сметка никой бизнесмен или корпорация няма моралния дълг да финансира корупционните действия на дадено правителство. От друга страна обаче, съществуването на офшорните зони може да бъде разглеждано като инструмент за укриване на данъци от дейности свързани с изпирането на пари, получени по престъпен начин. Със сигурност такива също има много.

Истината е може би някъде по средата, но фактът, че държавните бюджети на повечето страни по света в днешно време се управляват неефективно, говори че в много случаи проблемите започват на местно ниво.

Защо му е на някого да крие самоличността си?

Банковата тайна и укриването на самоличността са може би още по-противоречиви от данъчната оптимизация. Когато някой иска да скрие своето богатство, най-вероятно то е придобито по незаконен начин. Това би си помислил почти всеки. Истината е обаче, че има много хора, придобили своето богатство по законен път, които биха искали да скрият своето състояние по ред обясними причини, като например това да се скрият от радара на медиите или на обществения натиск.

Ако живеете в държава с висока престъпност, където отвличанията са често използван инструмент на организираната престъпност за събиране на откупи, може би и вие ще се опитате да останете максимално анонимен. Разбира се, офшорните зони не дискриминират и много от техните клиенти са престъпници, корумпирани политици и други „тъмни“ субекти, чието място мнозина ще кажат, е по-скоро зад решетките, вместо по скритите регистри на офшорните зони.

Такъв е примерът с т. нар. „Панама пейпърс“ – доклад, съдържащ информация за над 214 хил. офшорни компании, който след журналистическо разследване през 2016 г. уличи стотици бизнесмени, политици, държавни служители и известни личности в притежание на офшорни сметки, прикриване на данъци и други финансови машинации.

Какво е „офшорка“?

„Офшорка“, или по-точно офшорна компания, по дефиниция е компания, която е регистрирана в юрисдикция, различна от юрисдикцията, в която протича основната й дейност. Терминът често се използва обаче в по-тесния си смисъл, а именно „офшорки“ се наричат компании, които са регистрирани в някоя офшорна зона, с цел плащане на по-малко данъци или с цел укриване на собствениците и последващо участие в стопанската дейност в друга страна.

Регистрацията на офшорна компания не може да свърши работа сама по себе си, процесът е придружен от редица консултации със специалисти, използване на правни и счетоводни вратички и трикове, а в някои случаи и използване на политически чадър. Когато са налице всички предпоставки, офшорките позволяват на своите собственици да платят нисък до нулев данък печалба за своята дейност в друга държава. От друга страна, собствениците на офшорка могат да използват тази компания в мрежа от свързани предприятия и така да скрият собствеността на дадено дружество, което оперира в една държава, като причините за прикриване на собствеността може да са различни.

Добри или лоши са офшорните зони и офшорките?

Няма еднозначен отговор на този въпрос, офшорните зони и офшорните компании могат да бъдат използвани както от напълно легитимни бизнеси, така и от криминално проявени лица и корумпирани политици. Едно нещо е сигурно – търсенето за услугите, които предлагат тези юрисдикции няма да изчезне в обозримо бъдеще, а обществения интерес все повече ще се засилва предвид натиска за повече прозрачност и отчетност по света.