
Не са далеч годините, когато единственият начин за плащане за дадена стока или услуга беше в брой. И макар наличието на кеш да има своите предимства, основно от гледна точка на ликвидността на този актив, дигитализацията на световната икономика надали щеше да се развие с такива темпове, ако в синхрон с нея не се беше развила и индустрията на електронните плащания.
В днешно време има изключително удобни и бързи методи за разплащане, включително и в България. Но докато дебитните и кредитните карти в страната вече може да се считат за наложили се, то дигиталните инструменти са още в своя зародиш, макар и да започват да набират скорост, най-вече сред високообразованите сегменти, обхващащи възрастовите групи между 18 и 30 г.

Мобилното разплащане накратко представлява възможността да плащате безконтактно, използвайки смартфон или някакво подобно мобилно устройство (смарт часовник например) чрез технологията Near-Field Communication (NFC).
Мобилните разплащания са естественото продължение на електронните разплащания и плащанията с пластика (дебитна или кредитна карта). При първите плащането с кеш беше постепенно заменено с възможността сумата да бъде наредена по електронен път, а във втория случай – чрез пластика, свързана с банковата ни сметка. Един от пионерите в електронните разплащания е добре познатата PayPal, основана от южноафриканския визионер Елън Мъск. Още в началото на хилядолетието компанията позволяваше по-бърз и удобен начин да свържете банковите си сметки с онлайн портфейл, откъдето да правите разплащания към различни контрагенти.
Мобилните разплащания позволяват всички тези процеси да стават още по-лесно, тъй като в днешно време почти всеки човек притежава смарт телефон с достъп до интернет. С помощта на така наречените дигитални портфейли, ние лесно можем да превърнем нашия телефон в устройство за разплащане, или с други думи тази технология позволява да „дигитализираме“ своя физически портфейл.

Дигиталният портфейл е приложение, което ни позволява да превърнем нашия телефон в средство за съхранение на парите ни и средство за разплащане. На пазара вече има много приложения, които работят като дигитален портфейл, като дори има и български фирми, които предлагат такава услуга. След като изберем дигиталния портфейл, с който искаме да работим, трябва да свържем нашите дебитни и кредитни карти с него, което ще ни позволи както да плащаме директно чрез телефона, така и да съхраняваме пари в портфейла.
Разбира се необходимо условие е смарт телефонът ни да поддържа NFC технологията, както и обектът, където искаме да платим да разполага с POS терминал. Освен за разплащане, някои дигитални портфейли позволяват и дигитализацията на различни карти за лоялност в приложението, което от своя страна е още една стъпка към цялостната дигитализация на нашия физически портфейл.

Има няколко причини, които правят използването на дигитален портфейл предпочитания начин за електронно разплащане.
Първо, свързвайки нашите пластики с дигиталния портфейл, ние можем да оставим картите на сигурно място вкъщи и така да намалим риска от злоупотреби с нашите средства. Освен това, вече няма нужда да въвеждаме нашия ПИН код върху POS устройството в магазина, когато пазаруваме. Операцията по идентификация се случва на мобилното ни устройство, което при по-модерните модели може да се осъществи и чрез пръстов отпечатък или други биометрични данни.
Използването на дигитален портфейл също така позволява по-лесен и удобен начин да следим в приложението всички наши плащания, които често биват групирани по различни категории. Когато плащанията минават през дигитален портфейл, а не директно от дебитната ни карта, можем да се радваме и на още една степен на защита, осигурена от съответното приложение, което ползваме.
Не на последно място, потребителите на определен дигитален портфейл могат напълно безплатно и мигновено да прехвърлят пари помежду си или да си разделят задълженията по сметката в ресторанта, например.

Борбата за пазара на мобилни разплащания на международната сцена е жестока и в момента в развития свят компании като Google, Apple, Samsung и Amazon се състезават за привличането на пазарен дял чрез своите приложения и устройства.
За момента изглежда, че Samsung успява да спечели битката за най-голям брой потребители на глобално ниво (повече от 1 млрд. активни ползватели), макар че със същата доза увереност можем да твърдим, че лидер е китайската WeChat Pay.
Може би изненадващо за мнозина, Китай заема челното място по растеж на мобилните разплащания в света със своите Alipay и WeChat Pay. Мобилните разплащания в страната са с най-голяма пенетрация сред широката публика спрямо всяка останала държава в света (64% от интернет потребителите предпочитат този вид плащане спрямо 39% средно за света), а двете основни платформи докладват за активни потребители от порядъка на 1 млрд. души. Като цяло пазарът на мобилни разплащания в Китай е цели 35 пъти по-голям от американския – 17 трлн. долара спрямо 49 млрд. долара.
В Европа пазарът е по-децентрализиран, и от страна до страна има различни конкуриращи се доставчици на тази услуга, като могат да се отбележат и някои аномалии. Например това, че въпросните китайски компании са едни най-бързо растящите играчи на континента, заради огромния брой китайски туристи, които посещават европейските градове ежедневно, носейки със себе си специфичните си потребителските характеристики.
Apple традиционно остава силен в Америка и Западна Европа, но „само“ с около 400 млн. потребители. Интересен факт е, че дигиталният портфейл на американската компанията стана достъпен за българската аудитория едва през лятото на 2019-а и то с помощта на английската финтех компания Revolut.

В България вече има няколко изцяло местни компании, които предлагат дигитални портфейли. Това са Phyre, iCard и A1 Wallet. Услугите все още са популярни основно сред по-младата аудитория, но със сигурност една положителна тенденция от навлизането на тези играчи на пазара беше стимула местните банки да разработят по-функционални мобилни приложения, улеснявайки дигиталното банкиране. В последните година-две пример за това са обновените приложение за онлайн банкиране на УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка.
Друг тип компания от света на финтеха, британската Revolut, успя доста по-бързо да набере сила и да привлече потребители на местния пазар. Макар Revolut да не е класически дигитален портфейл, приложението позволява на своите потребители да изпълняват много от функциите, за които биха използвали такова приложение. Разликата е, че Revolut вече има лиценз за банкова институция, което й позволява да допълни портфолиото си с други продукти и услуги.

Една от основните спънки пред по-масовото навлизане на тези технологии в България са сравнително по-консервативния характер на българите към новите технологии (особено на хората от по-старата генерация) както и по-бавното навлизане на електронните разплащания. Едва ли има човек, който да не е попадал в ситуация, когато няма кеш в себе си и търговския обект, от който иска да закупи продукт или услуга, не разполага с POS терминал. Може да търсим различни причини за бавното навлизане на тези технологии в България, но пенетрацията през последните години силно се увеличава и се очаква трендът да е само нагоре.
Основният риск от пълната дигитализация на нашите разплащания вероятно е свързан и с причината за възникването на тази технология – кеша. Докато разплащанията в брой крият много рискове, то наличието на кеш също така ни дава повече свобода и независимост, както и по-висока ликвидност. Пълната дигитализация на разплащанията крие и рискове от кибератаки срещу нашите дигитални портфейли, откъдето могат да бъдат откраднати както нашите пари, така и личните ни данни. И тук принципът „Не дръж яйцата си в една кошница“ може да се окаже много полезен, особено, когато едно умно устройство позволява с лекота използването на множество приложения.