Малцина са хората, които очакваха, че разпространението на инфекциозна болест в глобален мащаб ще бъде катализаторът, който ще доведе до срив на финансовите пазари. Не са малко случаите, в които събитие от типа „черен лебед“ (събитие с много малка вероятност, но голямо въздействие) са причината за срива на финансовата система, но в условията на пандемия от коронавируса COVID-19, последиците могат да бъдат много по-неблагоприятни както за световната икономика, така и за личните ни финанси.

Какви са икономическите последици от вируса COVID-19?

Преките икономически последици са вече видими и макар да е трудно да се измери точния размер на щетите, едно нещо е сигурно – те ще са главоломни. Едни от най-засегнатите сектори в световен мащаб към този момент са туризмът и всички прилежащи към него сектори, включително авиация и транспорт. Хора от цял свят масово отменят своите планове за почивка, а бизнес пътуванията биват свеждани до комуникация по email или телефон, доколкото това е възможно. Самолетните полети са празни и вече няколко компании обявиха планове за съкращаване на персонал, а някои дори повдигнаха въпроса за финансова помощ от страна на правителствата.

Транспортният сектор също се очертава като голям потърпевш от паниката, от една страна по линия на намаленото търсене на стоки, но от друга страна от рестрикциите и проверките, които някои страни налагат на своите граници. В голям брой страни правителството забрани провеждането на културни мероприятия, конференции и други подобни събирания, където има голямо струпване на хора, което ще засегне силно тези индустрии в краткосрочен план.

Ресторантьорският бизнес също е силно засегнат като в страни, където държавата налага по-строги мерки, като Италия и Испания, този бизнес остава затворен до овладяване на кризата.

Косвените последици от пандемията се очаква да бъдат много повече и някои от тях тепърва ще се проявяват. От икономическа гледна точка няма да има сектор, който по косвен път да не усети спад в търсенето на услугите или стоките, които предлага. Разпространението на COVID-19 в Китай в началната фаза на епидемията доведе до ограничения в доставките, което накара много производители да потърсят алтернативни доставчици на някои стоки, докато други бяха принудени да преустановят или поне ограничат своята дейност.

В момента навлизаме в следващата фаза, където започват да се усещат ограничения в търсенето на стоки и услуги. Това неимоверно ще доведе в най-добрия случай до силно забавяне на икономическия растеж, но по-вероятно към този момент е световната икономика да изпадне в рецесия.

Финансовите пазари реагираха остро на развитията около разпространението на вируса и вече официално пазарите на акции са в мечи пазар (спад от поне 20% от последния регистриран пик). Интересното в случая е, че това е едно от исторически най-бързите навлизания в мечи пазар, като волатилноста на някои пазари надмина тази от началото на кризата през 2008-а. На щатската стокова борса пък само за 6 дни 3 пъти се активира системата за автоматично спиране на търговията. Последният срив на индекса S&P 500 беше с 8%, а на DOW – 9%.

Очаквано, някои индустрии (туризъм, гражданска авиация) са значително по-засегнати от други (здравеопазване, услуги, улесняващи работата от вкъщи).

Рискови инвестиции като криптовалутите пък показаха корелация със световните индекси и регистрираха остра корекция.

Засега големият печеливш от цялата тази паника е американския държавен дълг, като изглежда много инвеститори избраха този актив за временно убежище. Косвените проблеми във финансовите пазари тепърва ще се разгръщат пред очите ни. През последните 10-ина години правителства и компании от цял свят увеличиха многократно своя дълг и това тепърва ще създава проблеми за тях и за инвеститорите в тези активи.

Какви ще са последиците за България?

България официално е в списъка на заразените страни от 8-и март и случаите се увеличават всеки ден. Като страна с малка отворена икономика и част от световната верига на доставки, страната ни ще бъде сериозно засегната от пандемията.

Туризмът в България отговаря за около 13% от брутния вътрешен продукт на страната, а летният туризъм съставлява около 70% от приходите на бранша за годината. Хотелиерите на Черноморието вече се оплакват от множество отменени почивки за лятото, и ако ситуацията не бъде овладяна, това ще доведе до фалити в бранша. Местните туроператори също едва успяват да смогнат с отказите от страна на клиентите си от планирани почивки, докато ресторантите отбелязваха двуцифрен спад в посещенията от клиенти, преди да бъдат затворени напълно.

Индустрията в страната ни тепърва ще започне да усеща негативите от развиващата се криза. Българските предприятия изнасят около 80% от своята продукция към страни в ЕС, където Германия и Италия са едни от основните търговски партньори на страната ни. Намаленото търсене от тези страни ще засегне сериозно местното производство и до няколко месеца всички тези ефекти ще започнат да се отразяват и на пазара на труда.

В най-добрия случай може да се очаква много силен икономически спад, а съкращенията и намалената икономическа активност ще ударят друг важен сектор – банковия. Ликвидността на банковия сектор ще започне да се стопява, което ще доведе до увеличаване на лихвените проценти и по депозитните инструменти и кредитите.

И докато това ще са добри новини за спестителите, то кредитополучателите ще трябва да се примирят с по-високи вноски по своите кредити и това индиректно ще засегне и друг важен пазар – имотния.

Какви мерки предприемат властите?

Освен мерките, ограничаващи социалните контакти между хората, на много места правителствата и централните банки отговориха на заплахата от световна рецесия и негативните последици, които тепърва предстоят от това.

В САЩ правителството обеща 50 млрд. долара за борба с последиците от вируса, а Федералния резерв свали основния лихвен процент с 2 извънредни заседания директно до 0%. Освен това, американската централна банка обяви нов епизод от количествени улеснения, предоставяйки ликвидност от 700 млрд. долара за изкупуване на финансови активи в допълнение на други мерки за осигуряване на помощ при ликвидни проблеми.

В България, след обявяването на извънредно положение и поставянето на множество рестрикции, правителството не закъсня и с пакет от мерки с цел да облекчи негативните последици върху икономиката. Част от мерките включват временна подкрепа за фирми, които иначе трябва да съкратят персонал чрез покриване на 60% от възнаграждението, както и предоставяне на допълнителен капитал на Българската банка за развитие с цел предоставяне на гаранции към търговските банки.

Как ще се отрази това на личните ни финанси?

Важно е в такива ситуации да планираме добре финансите си и да запазим спокойствие. Моментите на икономическа и финансова криза са изгодни за инвестиции.

В същото време е важно да имаме предвиден по-голям финансов буфер. Той има за цел да ни даде по-голяма финансова сигурност, в случай че икономическата криза се отрази негативно на нашите доходи.

Какви инвестиции да избягваме и кои не?

Пазарите се очаква да останат волатилни поне няколко месеца и това е удобен момент да използваме натрупания по време на добрите години кеш за покупка на обезценени активи.

Инвестициите в акции в този момент могат да бъдат част от портфейла ни, но голямо внимание трябва да се отделя на индустриите, в които оперират дадените компании, защото се очакват фалити в сектори като авиацията и туризма например.

Покупката на имоти също е важно да се планира добре с оглед на очакванията за срив в търсенето и оттам в цената.

Що се отнася до добрите инвестиции в момента, както вече споменахме, покупката на американски държавни ценни книжа влизат в тази графа. Очакванията са Федералния резерв да продължи да налива ликвидност и да смъква лихвените проценти, което ще се отрази положително върху цената на тези активи. В такъв момент златото също се използва за убежище от по-консервативните инвеститори.

Спекулативните възможности са много повече, но такива инвестиции трябва да се разглеждат единствено от инвеститори с опит в това. Късите продажби и инвестицията в някои видове опции, които печелят от високата волатилност на пазарите, са само част от възможностите пред спекулантите в момента за печелене на пари. Но рискът при тези инструменти е голям и освен възможност за бързи печалби, те могат да доведат и до загуби.

Отбелязваме най-отговорно, че тук става дума за спекула на международните финансови борси, а не със стоки от първа необходимост на вътрешния пазар.

Финансовите кризи и сътресенията на пазарите приключват рано или късно, но междувременно това отваря купища възможности за покупка на подценени активи. Вярно е, обаче, че това важи само за тези, които имат необходимите средства.

Не забравяйте, че движението на пазара на акции в дългосрочен план е възходящо и покупката на акции след обезценяване от 30-40% ще представлява много добра инвестиционна възможност.

Макар очакванията към този момент да не са особено оптимистични и да се намираме на прага на следващата световна рецесия, не трябва да забравяме, че рецесията е част от икономическия цикъл.

Рецесиите имат оздравително действие като помагат за изчистването на натрупали се дисбаланси и предоставят възможност да „започнем на чисто“. От гледна точна на личните ни финанси е препоръчително в такива моменти да се консултираме със специалист в областта, за да може да посрещнем тези етапи подготвени и да се възползваме от възможностите, които те предоставят.