Началото на 2020 година се оказа изключително натоварено за журналистите и икономистите в България. От една страна, заплахата от пандемия покрай коронавируса всяваше паника в населението и множеството неизвестни покрай мащаба на заразата и последиците за глобалната икономика. Но още преди новините за „китайския“ вирус да бяха на дневен ред, в местното медийно пространство се водеха свирепи спорове за плюсовете и минусите от приемането на България в еврозоната и съответното заменяне на лева с еврото.

Как започна всичко?

Темата за приемането на страната ни в еврозоната периодично изплува и се дебатира на местно ниво. Като страна членка на ЕС, ние сме длъжни в някакъв момент да се откажем от суверенитета си над националната валута и да приемем еврото като средство за разплащане, път, който до момента са изминали 19 държави в Европа.

Дебатите този път обаче бяха по-различни поради неяснотата от приемането на едни законови промени в последния момент и то без публични обсъждания. Промените са част от законовите мерки, които трябва да се вземат преди страната ни да влезе в така наречената „чакалня на еврозоната“ ERM2. Но скритият начин, по който те се случиха създадоха известна паника сред българите. Основните опасения бяха, че е възможно докато страната стои в ERM2, фиксираният курс на лева спрямо еврото да бъде променен и то в посока, която да обезцени спестяванията на българите.

Какво представлява ERM2 и има ли риск от обезценяване на лева?

Чакалнята на еврозоната неслучайно се нарича така – това е част от процедурата по приемане на еврото, през която всяка страна трябва да мине. Влизането в тази виртуална чакалня е изцяло политическо решение и се очаква това да се случи с България тази година, макар че голямата волатилност на пазарите и рисковете от нова рецесия могат да отложат процеса. След като една страна стане част от ERM2, се определя валутен курс спрямо еврото и граници от +-15%, в чиито рамки курсът може да се движи. Това не важи за България, тъй като курсът ни е фиксиран към еврото в условията на валутен борд и той фактически не се променя спрямо еврото.

Има няколко страни членки на еврозоната, които са станали част от валутния съюз в условията на валутен борд и техният курс остана фиксиран до приемането на еврото. В този ред на мисли, казусът с българският лев не е прецедент и не би следвало да се подходи по различен начин към нашата валута. С други думи бордът най-вероятно ще остане, докато не започнем да се разплащаме в евро.

Какво представлява валутния борд?

Валутният борд (наричан още валутен съвет) е „институцията“ в България с най-голямо доверие. Различни проучвания сочат, че над 80% от българите имат положително мнение за борда. Това не трябва да ни учудва предвид паричната история на страната. Валутният борд се въвежда през 1997 година, след като страната претърпява хиперинфлация, довела до обезценяването на лева и буквалното изпаряване на левовите спестявания на българите.

Валутният борд е вид парична политика, при която валутният курс се фиксира спрямо друга валута и на централната банка се отнемат повечето инструменти да влияе на паричните агрегати.

Казано иначе централната банка става с вързани ръце и не може с политически решения да се правят промени, които биха засегнали нашите спестявания. В условията на валутен борд, централната банка гарантира фиксирания курс със своите валутни резерви, които в момента представляват към 30% от БВП на страната. Това е доста солидна защита и провал на борда, различен от политическо решение, би могъл да се случи само чрез масова паника и повсеместно превалутиране на спестяванията на гражданите от лева в евро.

Какво представлява еврото и Европейската централна банка?

Еврото е единната валута на Европейския съюз и на теория всички страни членки на ЕС би трябвало рано или късно да приемат и еврото. На практика това не е точно така, тъй като има страни в ЕС, които са скептични относно еврото като валута, особено след европейската дългова криза от 2011-2013 година и последиците за държави като Гърция, Италия и Португалия.

Всяка валута би следвало да се управлява от централизиран орган, който в случая на еврото е Европейската централна банка (ЕЦБ). ЕЦБ е органът, който провежда парична политика чрез набор от инструменти като определяне на основният лихвен процент, закупуване и продажба на финансови активи, определяне на минималните резерви за банковата система и др. С тези инструменти ЕЦБ може да влияе на икономическата активност и инфлацията и така да „подава ръка“ в условията на икономическа стагнация или да „гаси пожара“ при усилен икономически растеж.

Една от големите критики към наличието на единен орган като ЕЦБ е фактът, че в еврозоната оперират много различни страни, всяка със своите различни икономически структури и културни различия. Вследствие на това прилагането на една парична политика за всички води до създаването на дисбаланси, от които няма да сме застраховани, когато приемем еврото.

Плюсове и минуси от приемането на еврото

Важно е да се отбележи, че въпросът за приемането на еврото е по-скоро „кога“, отколкото „дали“. В момента общественият дебат изглежда като разискване на въпроса за това дали изобщо да се въвежда общата европейска валута, но на политическо, финансово и юридическо ниво въпросът е за конкретния момент. Именно поради тази причина призивът на някои коментатори за референдум по темата за приемането на еврото е несъстоятелен.

Какво ще се случи, когато приемем еврото?

Нека приемем, че страната ни става членка на еврозоната от хипотетичната дата 1 януари. Считано от този ден всичко ще бъде превалутирано в евро, цените навсякъде ще бъдат обърнати в евро и ще започнем да получаваме заплатата си в тази валута. Разбира се, ще има достатъчно дълъг период, в който ще можем да превалутираме левовете, с които лично ние разполагаме, в евро, а също и продължителен период, в който за разплащане ще се приема както евро, така и левове. В този смисъл опасенията от ценова инфлация вследствие на превалутирането са по-скоро невалидни, особено предвид идентичния опит на много държави.

Не би трябвало да очакваме голяма промяна от влизането в еврозоната, тъй като дори в момента, с фиксиран курс към еврото, ние сме с един крак вътре. Нещо повече – натиск върху валутния курс няма, нито вътрешен, нито външен. Тоест, валутният борд ще се запази до самото ни влизане в еврозоната и дори да се отмени, вероятността курсът да остане същият е почти стопроцентова.

В същото време е важно да се отбележи, че има техническа възможност курсът на лева да бъде променен. След влизането ни в ERM2 т. нар. ERM комитет, съставен от членовете на еврозоната, Дания и ЕЦБ, може да поиска корекция на курса, но тя ще бъде възможна само с подкрепата на българското Народно събрание.

Промяна на курса е възможна само с взаимно съгласие в рамките на ERM комитета (чиито членове ще станем автоматично след влизането в ERM2), както и одобрение чрез гласуване в рамките на Народното събрание. Това предоставя на държавата ни тройна защита срещу промяна в курса. Първо трябва да има единодушие от страна на европейските ни партньори, второ трябва да има предложение от българска страна, в лицето на финансовия министър и управителя на БНБ и трето – предложението трябва да бъде гласувано в Народното събрание.

Плюсове на приемането на еврото

На първо място, ще спаднат транзакционните разходи за плащания в евро и за превалутиране, което ще спести особено много пари на големите фирми, които работят с контрагенти в Европа.

В периода на превалутирането еврото ще има ефект на осветляване на крупни суми, държани в български левове. Представете си милиони левове незаконно придобити средства, които следва да се преобразуват, преди левът да отпадне. Макар и косвено, това ще бъде ефективен инструмент за борба със сивия сектор в страната.

В малко по-дългосрочен план, приемането на еврото може да доведе до по-висок кредитен рейтинг на страната и по-ниско възприятие за риска от чуждестранни инвеститори. Това ще доведе със себе си повече международни инвестиции и ще се отрази благоприятно на българската икономика, като създаде повече работни места и увеличи цената на труда.

Не на последно място, ако страната ни стане член на европейската валутна система, можем да очакваме намаляване на лихвените проценти поради по-ниската рискова премия и достъпа до ликвидност на ЕЦБ. Европейската централна банка също така може да се счита за още един контролен орган, който да поддържа висока фискалната ни дисциплина. Това не е за подценяване, защото въпреки че тя е една от най-добрите в Европа, инциденти като фалита на КТБ показаха, че риск от системни заплахи винаги има.

Минуси на приемането на еврото

Списъкът с негативите от приемането на еврото е по-кратък.

По-ниските лихвени проценти може лъжливо да отразяват по-ниското ниво на риск и това да доведе до свръхкредитиране, което от своя страна да създаде балони и дисбаланси в икономиката. Много експерти твърдят, че балонът на пазара на недвижимите имоти вече е налице и този сценарий ще повлияе незначително за неговото разрастване, но все пак си струва да отбележим тази вероятност.

Друг недостатък е солидарността на еврозоната със своите механизми за спасяване на страни членки във финансови затруднения. Ние, като фискално отговорна страна, ще трябва да започнем да плащаме вноски във фонд за спасяване на фискално безотговорни страни като Гърция и Португалия.

И все пак не трябва да забравяме, че еврозоната е политически проект, за чийто разпад се говореше неведнъж през последните 10 години. Едно необмислено и зле планирано отказване от валутния борд и прибързано приемане на еврото би поставили страната ни в ситуация с неясно бъдеще за паричната ни политика при евентуални тежки сътресения, или далеч по-малко възможния, цялостен провал на този проект.